автор: gorski

За теб говорят, че с делфините танцуваш.
Излизаш нощем на несебърския плаж
и позлатени капчици се стичат по кафявото ти тяло.
То, тялото ти, гъвкаво е като риба, зная,
защото се изплъзваше от моите ръце.
Веднъж изплъзна се завинаги,
когато, казват, те видели на летището,
когато, казват, си пристигнала на северния остров.
Танцуваше на оня лунен дансинг с мен –
сега танцуваш само с влюбените в теб делфини.
Тогава ти ми шепнеше:
Води ме в някоя квартална кръчма!
Но аз помислих, че си тананикаш чалга хит.
Не те отведох аз. Отведоха те черните бизони,
додето аз събирах предните си зъби в локва кръв.
Видях последния ти умоляващ поглед, чух
последния ти вик за помощ.
Запомних тънката ти синя рокля,
прилепнала към твоя трепетликов гръб.
Следите ти изгубих. Чувах слухове за тебе:
ту в Швеция, ту в Дания били те уж видели,
танцувала си на пилон в Холандия,
чинии миела си в Белгия…
Но аз на тези слухове до днес не вярвам.
Повярвах само, че танцуваш със делфини
и в полунощ излизаш на несебърския плаж.