автор: barbacoa

Незнайно защо решава, че ще го заведе на изложбата на Кандински. Сигурно защото на нея й се ходи. Ходи й се отдавна, но изложбата на Кандински не е тоалетна, за да влезеш веднага или почти веднага щом ти се доходи (съвсем друго е да поизчакаш възпитано докато съседката си допие следобедния чай и едва тогава да се отправиш към вратата, която всеки се прави, че не забелязва).
Случайно попадналата й творба на Кандински върху реклама за сандвичи и любопитството на момчето я кара да отвори компютъра и да му покаже цяла серия от картини, които някой е качил в utube, със сигурност без да плати на Кандински и стотинка авторско право. Най-малкото защото не познава лично Кандински и му е неудобно да го потърси ей-така, направо (това е Кандински все пак, не е някакъв уличен самозванец, който се прави на художник). Тя обаче не се чувства престъпник, гледа екрана и обяснява, а момчето е странно притихнало в скута й.

После проверява кога и защо работи изложбата на Кандински, а през това време момчето е отново притихнало, но вече в другата част на стаята. Може би му е малко рано за обикаляне по пустите изложбени зали с високи тавани и пълнички леки на входа, мисли си тя. Все пак е на пет, но човек никога не е съвсем сигурен с Кандински. Докато изглежда, че е рано за възрастта му, изведнъж момчето се оказва с впити панталони, тридневна брада и трипер и тогава всеки си позволява да го укорява, че не познава картините на Кандински. По-добре рано, отколкото късно, решава тя и записва на листа пред себе си цената на билета за възрастен.

Тогава момчето идва към нея и показва листа с драскулици, който е успял и да прободе тук-там с пластмасовата ножица. Тя поглежда разсеяно и плясва пресилено с ръце:
- Ау, че хубава картина! Реши да порисуваш точно така след като гледахме Кандински, нали?

Кичур от бретона на момчето пада в очите му едновременно с досадата:
- Именно.