автор: atima_viva

Пастелен ден – защото е неделя.
Постилам тишина вместо покривка.
До масата и в стаята белея,
а всъщност се обличам във усмивка.
Намеря ли я, все едно къде е –
по двора, покрай цъфналите нарциси
или пред огледалото, но не – в килера,
ще проличи – неделите са празници.
Дано не влеза в сенчестата бръчка,
която ежедневно си рисувам
и с нея под невидим строй и пръчка
вървя и си тактувам. Но не пея.
Неделна съм и днес ми се празнува -
така без повод. Просто да подишам
най-жълтото небе... и ето чувам -
          тичинков смях
                         и стих по него пиша.