автор: daniele

Помним- цвят, аромат и още нещо...
Нещо, което не можем с думи да назовем,
Нито с ръка да изваем.
Но някак си помним- и това е по-важно.
Очите ми помнят-дори в слепота.
Там, където земята докосва небето
И с нежност, и с няма тъга.
И сякаш усещам-
Знам, че някога там съм била.
Гората, с дъх на прясна смола.
От вятър погалена, окъпана в светлина.

Очите ми помнят.
Усмивката топла, ръцете с утеха,
протегнати в позната прегръдка.
Помня гласът, който с детските песнички
в нощи беззвездни разпръсква тъмата-
Любов безпределна и нежна доброта.
Очите ми помнят.
На морето соления дъх.
Как с непозната омая ме грабват вълните.
И как в морската пяна се стапя на златния пясък жарта.

Очите ми няма нужда да помнят-
Има някои вечни неща...
Утехата- в твойта любов преродена.
И първото "Мамо", с което синът ми приветства деня.