Дълбоко –
в очите й диша
Сътворението.
* * *
Стар спомен за
млечно зъбче на дете
превръща в сълза.
* * *
Бродира с мисли
от обич по ризите
на съдбите ни.
* * *
Душицата й -
като бобено зрънце
в шушулка...
.
* * *
Фигурката й –
смалена есенна
тополка.
* * *
Нишки безспирно
изприда от безусловна
Любов...