от морска пяна, повита е в сатен,
донесе тя най-красивата любов за мен
* * *
Тиха нощ, ухаеща на хризантеми,
светъл час – два след полунощ,
когато звездните очи били родени
и ти проплакала си с пълна мощ.
Растяло сред цветята – живо цвете,
със птиците се реела волната душа.
С любов се хранело малкото дете –
дом му станали небе, море и суша.
Живяла тъй девойката красива,
в очакване на онзи, звезден миг -
когато детската мечта възкръсва
и любовта ще сгрее чудния и лик.
Години много се нижеха така...
В полета си ти със слънцето се сля -
очите звездни победиха мрака
и чудото любов сили в тебе вля!
Ще бъдеш вечно приказно-красива,
нежна и добра - кристално-чиста,
Вселената любов във теб се влива.
Сега си цвете волно –
в час втори на нощта!