автор: dobilz

Спиш ли малката? Жалко!
Пропусна да чуеш прибоя!
Звъннах раничко, затова ми прости!
Стоях сам на брега и неистово жадувах покоя.
Вълна след вълна.
И след много вълни..
Той нахлу в мен и душата ми бавно прочисти
От натрупани камъни, мъртвини.
Поглъщах морето и дишах по чисто,
И тогава ... сърцето прости!