автор: val6ebnica

Де е тая - пустъ, лудъ Пенъ.
Зако, мъ Пено с негу сватосъ.
Ох, тая Пенъ - тиквъ зиленъ.
“-Зими гу викъ –дън-е-си босъ”.

Викъм си:”-Друг немъ да имъ!”
Чудъ съ, ко дъ праа гуркътъ
Е, па немам пъри , а иде зимъ.
И, кът мъ зъбуля туй глъвътъ..

Видя ми съ ина свитулкъ.
Кръвнуту ми бая съ дигнъ.
И кът мъ направиа на булкъ.
Цълуна мъ той и съ уригнъ.

У спалнътъ зе чи гъси токъ.
Вичърта барнъ мъ тук и там.
Викъ:”-Ся, шъ съ люлей блокъ
на седмуту нибе , шъ си вика”.

Ут нибету мъ фана ина ремъ.
С тоо мъж любоф ич ни може.
Гледъм – надул ми бая куремъ.
И ко ставъ сигъ мили ми Боже!

Пено, зако тоз мъж ми пробутъ!
Яла, ся таман аз дъ ти гу върнъ.
Целъ нощ мъ той с лакти бутъ.
Ут негу баш иди ми дъ повърнъ.