автор: betina

Къде отивам? Искам да се върна -
не ми е тръпка неизвестността.
До гърлото усещам, че съм пълна,
а лепне жадна моята уста.

Да беше само с лошо – да се счупя,
да се подритна и да продължа...
Но разумът пестеше, за да купя
билет реален, не билет-лъжа.
И мамех недоверията с вяра.
А сцената била ефирен миг.
Животът бил ветрилник. Но и гара
за пътника – наивник и смешник.

Качих се, а не знам къде се слиза...
Билетът ли е вход за вечността?

Пристигам и с последната си риза
заплащам. Някой гол да облека.