автор: wingstofly

Преди ръцете ти
бях състояние на материята,
молекули,
атоми,
тънки игли на кактус,
забиващи се в ядрото на клетките,
които изливаха страдание
в кръговрата на кръвта
(не твоята)
и след нежността
в цветовете на върха на Сагуаро,
където се събудих,
изгаряща от треска,
плувнала в пот
и бълнуваща
близо до слънцето,
където ме жигоса
с напразните обещания на една любов,
която ги изписа с език по тялото ми,
преди да избяга от радиацията.
И след
болката от бодлите,
по които дълго
слизах от небето,
целият ми живот,
който се взриви в очите ти
и страхът в крилете на птица,
останала без светлина
и без цвят на Сагуаро,
чиито плодове да разнася из пустинята.
Преди теб
и след това -
има ли значение
в един прекалено дълъг
период на полуразпад.

Сагуаро