автор: Srqda

Безименни сме в друго измерение -
и Истината там ни разсъблича -
измерва ни по смислови критерии
и с единици мерки за обичане.

Съдбите ни навярно пренарежда
(за после) и в ъглите ни се взира -
изтупва тайните и ги извежда
за комедийно шоу на всемира.

Измъква суетата ни на примки -
(на чиги да увиснем) - ако можем
да ги запълним със безплътни шии...
(Размерът рядко е възможен.)

Отпадъчни, невежи, непригодни
броим звездите изпод дъното
на кратката ни земна преизподня -
едва на косъм от отвъдното.

От скромния си край едва на косъм
се реем в търсене на вечност -
докато любовта ни недоносена
не стига за междучовечност...