автор: Wendy

Ласкаеш се, че още те обичам.
Че още пиша стихове за тебе.
Че свирнеш ли, веднага ще дотичам,
защото си значим. И си потребен.

Отдавна с любовта си се разминах...
От онзи майски ден, когато ти
не се замисли, а през мен премина -
вихрушка над покълнали мечти...

Когато скърши крехкото доверие,
с което те приех във моя свят..,
с което ти се врекох... Беше вчера.
А сякаш беше векове назад...

Пораснах... Във угасващия огън
аз цялата си обич овъглих.
По своя път да тръгна вече мога
и пак да подаря сълза. И стих.

Но с тебе се оказахме различни...
И всеки крачи в своята посока.
Не се ласкай, че още те обичам.
Земя си ти...А аз летя високо.