автор: valchebnica

* * *
Вървим до теб и двете еднозначни
през нощи и през дни, през векове,
тя, Първата, разсеяна в прозрачност,
аз – Другата, горяща ледове,

тя – драскотина по сърцето ти, кървяща,
недозакърпен спомен, още жив,
а аз под погледа ти – шлейф вървяща
и примирена, призрак мълчалив.

Щом слънцето лъчи от изток хвърли,
се раждам светло в роба на жена,
Вечерница ли вечерта опърли,
до рамото ти сгушва се и тя.

Едната милва, гали и прегръща
мъжественото рамо през деня,
а другата за изповед се връща
и уж е няма, а говори ти в съня.

Не ти е лесно, двете ни обичаш,
и двете сме ти нужни, затова
от себе си недей да се отричаш,
влюби се в идеала за жена.