автор: flagumdei

Твоята мисъл за мен
се е вкопчила в страхливата си сигурност,
докато аз пренасям своите ведра с добро и обич
по хлъзгав брод в безсмислена река.
Твоята мисъл за мен
е досадно и нервно ревнива,
а аз със вкочаняваща се прошка, вместо сън,
спасявам малкото останало от Храма.
Твоята мисъл за мен
живее според своите желания,
докато аз без карта и компас си водя кораба,
вторачен във звездата с твойто име.
Твоята мисъл за мен
разсича времето на после и сега,
а аз отдавна не умея битиетата
без спомена, докосването и надеждата.
Твоята мисъл за мен
има своите собствени пътища,
а аз изчезвам като мернат и неясен силует
във задните огледала на твойто виждане.