"-Та как ти, този,
който не си ме виждал,
който не си ме срещал,
си успял натурата ми да доловиш
и сложната ми душа да разгадаеш!?
Откъде по дяволите,
толкова много за мен знаеш!?
Но като всяко момиче старомодно,
намирам твоето държание за осъдително.
Зашеметена съм, че зад паравана ми проникна
Обеща ми всичко, без дори да си ме видял,
сърцето ми горещо щом си разгадал."
- Бил съм магьосник в предишен живот,
който дал е обет
на любовта да бъде преден пост,
да полага за нея мост след мост.
От завистници да я защитава
на хората да я раздава,
да я разпалва в сърцата,
но никога да не я притежава.
Да и гради звездни олтари,
от горящи, сърдечни клади
и изпепеляващи наслади.
Но, за да попаднеш в нейният плен,
не трябва да си маг с вечността зает,
а трябва да си просто жив човек.
Така, безсмъртието зарязах аз,
когато ме настигна самодивския ти глас
омагьосан на мига, от вълшебният ти смях.
Столетия бях чакал този час.
В тази минута прозрях вечността,
тя е в щастието на любимата жена.