автор: Pobeditel

Във всяко днес живее ново утре,
ти си детелина с четири листа.
Прегръщам те в есенната вечер,
с любовен дъх насищаме нощта.

С най-светлия лъч ще те погаля,
усмивката си топла ще ти подаря.
В чуден свят на приказки красиви,
теб, мое вечно щастие, ще отведа.

От душите ни прекрасното извира,
съградило своя вселенски храм.
За мен си най-изящната Венера.
За теб съм Марс, ураган от плам.

Дишаме, търсим се и се намираме
в богатството от тишина и звук.
Вярваме в живота и съдбата ни,
аз и ти любов завинаги сме тук.