автор: veniamin

Мога да направя със себе си всичко.
Дори и да се родя.
Но представете си нелепата ситуация:

Да вися над настръхнал стих,
и краката ми,
полюшвайки се
да отброяват времето.

Моля, подайте ми някакъв стол.
Да го разлюлея.
И да падна в ръцете на
                    думите.