Прости живот!-
Земя изконно вечна;
- една прегръдка,
милост и възход;
- една надежда
с изгреви далечни;
- една любов
към радостта от плод.
Прости живот!
Какво ли ми отреждаш-
усмивки, радости
и светъл път,
или тъга
във погледи далечни,
желаещи, неможещи,
но бдят?
Прости надежда- Ти,
прекрасна моя,
приела
във обятия любовта-
с която пиех своите копнежи,
с която милвах
своята мечта.
Копнеж безмълвен
само ми остана,
политнал
на невидими крила,
та болката
от стихналата рана,
показа ми живот-
за вечността...
Прости живот!!!