автор: hristam

Не беше го правила досега. Сигурно за това понякога й се струваше, че по погрешка участва в сценарий, предназначен за друг. Или по-скоро - за друга.
Този мъж влетя в живота й толкова неочаквано и така вихрено, че предизвика истински хаос в мъничкия й така добре подреден свят. Умерено грижовен съпруг, двама тийнейджъра, внасящи нормалния за възрастта си безпорядък в емоционален и физически план, прилично жилище, което още дълго щяха да изплащат...Все обикновени неща, които, макар да изглеждат скучновато, внасят известно чувство за сигурност, за добре свършена работа.
И изведнъж - бам, появява се някой, който започва да изпълва света ти до такава степен, че всичко останало се измества на заден план. Да, да - всичко, нищо, че доскоро не искаше да го признае сама на себе си. Но вече и безкрайните проблеми с децата, и тяхното внимание, за което по-рано жадуваше, й се струваха бреме, което отдалечава мислите й от него...
В началото просто се наслаждаваше на флирта, на красивото усещане, че въпреки напредващата възраст и далеч по-младата конкуренция наоколо, има някой, който я засипва с нежно внимание. Сама не разбра кога нещата стигнаха толкова далеч. Беше способна часове наред да изчопля от съзнанието си всяка подробност от началото на тяхната връзка, довела до толкова силни чувства, каквито изобщо не бе предполагала, че може да изпита на тези години. А най-вълнуващото бе това, че тези чувства бяха взаимни. Една жена на нейната възраст не би се излъгала в това - все пак не бе неопитна девойка на възрастта на дъщеря си. Можеше да прецени кога един мъж е наистина искрен, и кога иска просто да се позабавлява в свободното си време. Мартин просто я обожаваше, и то по начин, по който не го бе правил дори съпругът й навремето, макар именно той да бе голямата й любов. Досега.
Никога не я притесняваше в дома й, освен по скайп, което се случваше не много често, понеже принципно компютърът бе територия, оспорвана между децата. Но едно малко усмихнато емотиконче от него, цвете или слънце/ сърчицата бяха опасни/, беше в състояние да превърне денят или вечерта й в малък празник. Знаеше обаче чудесно работния й график и винаги се съобразяваше с него. Често се виждаха в почивката за малък обяд или поне чаша кафе в неговия офис /отгоре на всичко се оказа, че той е през една пряка от нейната месторабота/, и използваха всяка възможност, за да се наслаждават на близостта си. Не пропускаше да й подари букет или цвете, което тя отнасяше в службата си. Колежките подхвърляха по някоя закачка в тази връзка, но тя не им обръщаше внимание - бяха абсолютно безобидни.
Виж, когато един следобед внезапно се появи мъжа й, за да я вземе след работа, се почувства доста неловко. Ако знаеше, че има намерение да се качи чак догоре, щеше да скрие огромния пъстър букет, но съпруга й бе решил да я изненада. Букета обаче изненада него.
- Ухажор? - усмихна се с леко ироничното изражение на собственик, който е сигурен в превъзходството си.
Тя силно се смути, но това, че мъничко се подразни реши нещата вместо нея.
- Бивш съученик. Беше ме помолил за услуга, вчера дойде да ми благодари.
Лъжата сякаш сама се изрече. Цял живот бе мразила лъжите, от дън душа, до мозъка на костите си, и даже повече. Преди да срещне съпруга си, още като ученичка, се бе заплела в една нелепа, объркана любовна история с доста по-възрастен от нея мъж. Тогава се бе наслушала на лъжи - до степен да изпитва физическа болка от това. Разбира се, по-късно намери сили да го зареже, но тази непоносимост към хорската неискреност си остана. Изглежда бе развила и някакво особено изострено чувство към нея, защото безгрешно я улавяше и това моментално променяше отношението й.
А ето, че сега го правеше тя и то без особени угризения. При това все по-често започна да й се налага, защото двамата с Мартин имаха все по-голяма нужда един от друг. През седмицата за по час-два вече не беше достатъчно. Няколко пъти й беше споменавал, че ще е чудесно да си организират излет сред природата, той често го правел сам. Съпругата му не обичала да споделя неговите удоволствия, имала си своите развлечения, в които той нямал място.
Тя му обеща, че ще помисли, и заживя с идеята за това. С мъжа й вече почти не излизаха, за нея почивните дни означаваха домакинска работа и понякога среща с приятелки за по кафе. Работата беше там, че мъжа й познаваше всичките й приятелки, защото те не бяха кой знае колко много, както и повечето й колежки, понеже отвреме на време имаше навика да я взема след работа. Случваше се да закарат някоя от тях до дома й, мъжа й беше общителен и обичаше да прави услуги.
Хрумна й, когато в службата споменаха, че една от колежките ще излиза в майчинство. Заместничката щеше да се появи след седмица, но това бяха подробности. Същата вечер спомена на мъжа си, че в събота ще се наложи да се позанимава с новата колежка. Просто било необходимо някой да я въведе в работата, и шефа помолил нея, като най-опитна.
Мъжът й я слушаше с половин ухо, защото се беше загледал в един спортен репортаж, което напълно устрои и двамата. Още повече, че по принцип съботата си беше негов ден - ако не се събираха следобед на карти, ходеха на риба или просто пийваха чашка-две в кварталното кафене.
Съботната утрин бе като изписана по каталог - свежа, ведра и ухаеше на щастие. Мартин я чакаше зад ъгъла с колата, тя малко се притесяваше да не я забележат местните клюкарки, но в момента, в който видя усмивката в очите му, забрави за всичко. Денят мина незабравимо. Направиха си чудесна разходка, докато открият подходящо място, където да организират пикника си. После приятно уморени се насладиха на вкусната храна, за която Мартин се бе погрижил, а тя го изненада с бутилка скъпо вино, което бе успяла тайно да купи предната вечер. Когато бяха заедно винаги бе забавно, времето сякаш хукваше нанякъде и все не им стигаше да се наситят един на друг. Прибра се заредена с толкова положителни емоции, че не се почувства ни най-малко гузна или виновна. И без това мъжът й още го нямаше, децата също бяха хукнали нанякъде...А вечерта, когато всички се събраха, тя все още се усмихваше.
Макар и не редовно, съботните им срещи продължиха. Тя ставаше все по-смела и изобретателна, все повече говореше за новата колежка Мартина, с която очевидно бяха станали приятелки. Една събота излизаха по магазините, друг път - на обяд и разходка, понякога - на гости...Мъжът й приемаше всичко без видимо учудване, не задаваше въпроси, освен дето веднъж попита къде живее въпросната Мартина. Тя набързо измисли, но не пропусна да го попита защо се интересува.
- За да зная, ако се наложи да те взема от там...или да те закарам...Знам ли - разсеяно отвърна мъжа й, вече загубил интерес към темата.
Мина почти година, откак започна всичко, когато една вечер мъжа й се обади, че ще се види с приятели след работа, и ще закъснее. Не беше свикнала с отсъствието му, сигурно за това не успя да заспи - все се ослушваше дали не се прибира. Към четири сутринта се разбуди съвсем, около пет вече бе сериозно притеснена и се чудеше дали да не започне да звъни по болници. Тъкмо надничаше през прозореца за пореден път, когато чу ключа в ключалката. Изтича нетърпеливо в коридора.
- Господи, къде беше досега! - попита със силен шепот, за да не събуди децата. - Вече е сутрин!
Той я изгледа особено - не беше виждала този поглед преди, имаше нещо тъмно в него, дълбоко и неясно, което я притесни. Реши, че е прекалил с пиенето.
- Казах ти, че ще се видя с приятели - спокойно и някак прекалено трезво отвърна мъжа й. Тромаво закачи якето си и се обърна към нея - Познай с кого се запознах тази вечер!
Тя поклати объркано глава. Даже усмивката му беше някак странна, отнесена...а дори не лъхаше на алкохол. Да се чуди човек!
- Познай де - подкачи я отново, и този път даже й намигна, като че ли се забавляваше страхотно. - Познаваш я.
- За кого говориш? - без особен интерес попита тя, бързайки да се мушне в леглото. - Хайде, идвай да лягаме, че кое време стана...
- За Мартина, твоята колежка - името прозвуча като удар, стаята се завъртя около нея и тя едва успя да приседне на ръба на спалнята. Не усети кога е застанал пред нея, но когато вдигна глава видя очите му. Помисли, че ще я попита какво й е, но той само допълни тихо - Разбрах, че сте станали много близки.