автор: radi_radev19441944

Останалото няма да е много.
Най-трудните маршрути извървях.
Умирайки, благодаря на Бога,
че спомен съм и шепа земен прах.

Че тленни сме и всичко тук е тленно,
че спомени сънува есента.
И стихва, стихва с болка неизменна
най-тъмната соната на света.

Рисувам нощ в най-тъмната соната
и залези в най-тъмния декор
в концерт за глухи – все с обратна дата
и паузи от отзвучал акорд.

И все не виждам светлина в тунела.
И все я няма тази светлина.
Но има, има – виждам – разцъфтели
последни орхидеи от слана.

Рисувам сън с последни орхидеи –
цветя от скреж в градини от мъгла.
И чувам, чувам – някой в мене пее:
Къде ли си? Къде ли си? Ела!

Разбира се, съм луд и ми е ясно –
едва ли туй е важно засега.
В самотни небеса самотно гаснат
самотни метеори от тъга.