Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Kkkep
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14155

Онлайн са:
Анонимни: 812
ХуЛитери: 2
Всичко: 814

Онлайн сега:
:: CheGuevara
:: p12a28n

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юни 2024 »»

П В С Ч П С Н
          12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаДъжд от листа
раздел: Есета, пътеписи
автор: dimich

Есенен лист ... Самотен лист - отделен от връзката си с дървото . Ти си лист отбрулен , носен от ветровете , подмятан от тях незнайно накъде в някаква световна посока ...
Капризите на времето ще те подхвърлят , ще си играят с теб като с нещо откъснато от същността си , от корените си , които са те свързвали с майчиното , с вечното начало , със майката Земя .
Дървета махат с вейки , както се маха с ръце , отмахват от себе си ненужните листа - капки . Посипват се листата сиротни , покапват като златен дъжд върху пръстта .
Тези еднодневки - листенца , тези дребнави душички са безразлични към земята . Земята е със самочувствие , тя е вечна ... А листенцата живеят само едно единствено лято . Още наразвили се напролет , неусетно израстват , лятото се търкулва и щом дойде есента те политат като ненужна перушина из въздуха .
Сега той е пълен с тях , няма повече от тях из него ! Листата летят , подобно на искри от запалени огньове из прозрачния въздух .
Искрите от листа - пурпурни , златни , оранжеви , винени , бакърени , ръждави политат нагоре към небесното светило и се стремят да се слеят с него ... Но осъзнавайки своята нищожност се строполяват в нозете на своите родители - дърветата ...
Чак сега , те разбират , че вече не им са нужни , че трябва да почиват , за да дадат слънчевата си енергия на корените .
За да може напролет от вейките отново да затрептят лъскави млади листенца ...
В природата смъртта винаги е едно ново начало ...


Публикувано от Administrator на 23.10.2010 @ 16:44:02 



Сродни връзки

» Повече за
   Есета, пътеписи

» Материали от
   dimich

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

25.06.2024 год. / 23:33:51 часа

добави твой текст
"Дъжд от листа" | Вход | 0 коментара (0 мнения)
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.