автор: radi_radev19441944

гротески


С тези безброй приятелства във Фейсбук си вкарах таралеж в гащите. Мине не мине ден – два, те ти някоя загоряла булка ми се хвърли на врата /виртуално/. Госпожа /жица/ „Някоя си” желае да ви стане приятелка. Добре де, няма сега да и скършваме хатъра, щом е за едното приятелство. Натискам ОК и готово. Приятелството, разправят, било най ценното нещо на света, стига да можеш, когато пожелаеш да се отървеш от него. Ако, разбира се, не последва нещо друго, което по принцип, е най-вероятно. Тази госпожица Клара беше най-последната личност на света, за която бих могъл да си помисля, но на финала се наложи убедително. Изведнъж се оказа, че съм включен в някакво културно мероприятие и трябва да изнеса лекция пред особено изискана аудитория на тема: „Екзистенциализма в творческите изяви на кучето Рекс”. Естествено, за да избягна всякакви евентуални революции, не казах нищо на жената. По начало е твърде рисковано да се споделя мнение за подобни мероприятия със законната съпруга по понятни причини. Тя винаги ще намери хиляда и един аргумента в полза на обвинението – тоест, че се касае за обикновен заговор против семейната чест; иди после обяснявай, ако си нямаш работа, че става въпрос за кучето Рекс, а не за неговата стопанка. Апропо, тази история е достатъчно банална, за да бъде коментирана и достатъчно неприятна, за да бъде само банална. Дори липсва разгонена кучка, но затова пък госпожица Клара пише стихове и изобщо, и по принцип, едното око ме поглежда с любов, въпреки че масата никак не е кръгла и цялото кралско войнство е отишло да пикае. В най-критичния момент всички рицари си имат друга работа и аз като обикновен Марко Тотев се оказвам съвсем подходящ за сценария; не че си падам по ролята на крал Артур, но поради прогресираща глухота чувам ехото от триумфа като ехо от махмурлука, което е необходимо и достатъчно за творческия имидж на кучето Рекс. И тъй като госпожица Клара реди поетичните си бисери в няколко литературни сайта с потресающия псевдоним Клара Инсомния, това означава, че всички знайни и незнайни войни, включително и аз, сме обречени да страдаме от несподелена любов във всичките и разновидности; извинете тук не става въпрос за Кама сутра, а за поезия; да не мислите, че има някаква разлика.
Една нощ /май беше пълнолуние/ госпожица Клара се почувствала самотна /както винаги/ и аз бях призван да възрадвам тъгуващата и душа. Естествено чрез Фейсбук, където всички тъгуващи души си търсят утешители – тоест – поканата беше недвусмислена и, съвсем понятно, всеки средностатистически неандерталец би проявил загриженост.
С една дума, клъвнах като обикновен шаран и се оказа, че ободрителните слова и размяна на комплименти във Фейсбук не са достатъчни – тоест – участието трябва да е по-убедително, а то значи – подплатено с физическо присъствие. И тази роля по някакъв фрапантен начин бе предоставена на мен.
Няма поводи, няма обяснения; получих съобщение, че трябва да се явя на делова среща при госпожицата, която имала важно известие за мен. Точно така. Беше подчертано, че се касае за делова среща и делово предложение. Това никак не е характерно в моята практика на специалист по нестандартни изпълнения. Обикновено ме търсят за работа – предимно физическа, съобразно реномето ми на железар, водопроводчик, поет, програмист на вятърни мелници, дресьор на колорадски бръмбари и пр., но не и делови срещи. Не мога да твърдя, че съм бил поласкан особено от подобна покана; друго би било, ако бях призован, като свидетел на сътворението или подковач на пегаси, но така или иначе любопитството, а особено чувството за отговорност у мен надделяха. В края на краищата, каква ли ще да е тази делова среща с млада госпожица, която се запознала с няколко пасажа от мои критични бележки, касаещи „Теорията за качествени дефлорации” – публикувана във виртуалното пространство от някакъв дебилен тип с интригуващия ник Казанова БГ. И то се знае, това я впечатлило, чунким има нещо друго, което да впечатли повече младите госпожици.
Та този Казанова БГ освен, че пишеше неграмотно като обикновен селски ерген, се опитваше да дава съвети на отрочетата от мъжки пол как се свалят мацки и как се вкарват в леглото. Разбира се, не успях да прочета докрай тази тъпотия на квадрат, но си позволих наивността да посъветвам автора, ако не друго, поне да си оправи правописните грешки, защото с такава публикация в този вид дори академиците от БАН не биха го признали за авторитет в сексуалните науки. И понеже в този сайт се лансират предимно текстове с еротична нагласа, клюки, политически ругатни и други идиотизми, това чудо – сътворено от явен илитерат, беше добило широка популярност сред младите, пък и не толкова млади самки. Те една през друга се нахвърлиха да коментират и лансират своята версия за най-правилния подход при ухажването на самката и защо, и по какви причини останали някога разочаровани. Нямах си работа, та се заядох за тези проклети правописни грешки /ми то как няма да се ядосаш като въпросният Казанова БГ твърдеше, че младите дами трябва да се любят Фнимателно /с Ф/, че Ургазмът /с У/ е много важно нещо и т.н. Абе аланкоолу, кучета да те ядат, да ти се не види и „фнимателната” любов, като не знаеш да пишеш, вземи поне си инсталирай една програма за правописа да не мъчиш правоверните си читателки да гадаят какво се опитваш да кажеш! Ми то беля си хванах с тоя човек; накрая се оказах хем виновен за нещо, хем „прозд”.
Но госпожица Клара, която пишеше стихове, веднага забелязала моето пристрастие по отношение граматическите правила и побърза да ме подкрепи. Впоследствие получих и тази прословута покана за делова среща на четири очи. Ами добре де – нямам нищо против подобни „делови срещи” стига да не бъда разконспириран от семейните власти. Обикновено жените измислят достатъчно банални поводи, когато искат да впримчат някой мъж – нещо от сорта на: „ела да ми ремонтираш котлона или мивката, ела да ми помогнеш да преместим секцията, ела да ми смениш Уйндоуса” и пр., но покана за сделка, примерно, от типа на: „ела да създадем консорциум за рециклиране на презервативи” едва ли е особено популярно явление, още повече от страна на млада госпожица, която все още се вълнува от проблема с „качествените дефлорации”.
Така или иначе след заяждането с въпросния Казанова БГ по съвсем безобиден повод, попаднах в центъра на полезрението на тази госпожица Клара Инсомния, която веднага ме включи в списъка на своите прозелити, тоест, трябва да я ухажвам заради честните и сини очи. Последва и поканата за делова среща, та чак се стреснах какво ли ще да е чак толкова делово в компанията на една синеока красавица. Не се колебах много и взех, че отидох на тази среща, още повече, че жената ме нахока, загдето се развалил телевизора и не може да гледа поредния турски сериал; по принцип се оказвам виновен дори когато в Бангладеш циклонът Василка /може и да има такъв/ предизвика наводнение или е регистрирано внезапно смущение в цикъла на Йоркската дукеса.
Въпреки, че кучето Рекс ме изгледа с нескрито презрение, когато се появих в резиденцията – красив и, съответно, умен – и изръмжа нещо на френски, впоследствие бях поканен направо в спалнята, а самата домакиня се представи по полупрозрачен пеньоар, защото не би било израз на добър вкус да се появи съвсем гола преди да е минала процедурата с връчването на акредитивните писма. Но вероятно е въведена вече нова мода в осъществяването на делови контакти и чак ме хвана срам, че съм изостанал толкова много от съвременните тенденции.
- Надявам се, че като достатъчно интелигентен човек, не бихте имали възражение да представя офертата си по такъв ексклузивен начин – с делова сериозност сподели госпожица Клара Инсомния. – Не обичам да има скрито покрито, когато се водят преговори на високо равнище.
Че няма скрито покрито, то е ясно и не е нужно да се правят уговорки. Въпреки зашеметяващото начало, си спомних една реплика от „Апология на Сократ” на Варналис, където госпожица Теодоти, представяйки се на философа дибидюс гола заявява - цитирам: „надявам се, че като извънредно издигнат човек, ще ме разбереш правилно и пр.” Без да съм философ от такова равнище, аз също разбрах правилно за какво се отнася и пристъпих директно към процедурата. Оказа се, че Клара Инсомния изобщо няма нужда от съдействието на онзи Казанова БГ – специалиста по качествени дефлорации, защото подобен проблем не съществува много отдавна. Напротив, тя беше достатъчно компетентна в осъществяването на сделки от такъв характер; подхождаше към въпроса с професионална вещина, без да се съобразява с възраженията на кучето Рекс.
- Вие не страдате от особени скрупули по отношение модерните тенденции, макар че нямате подхода на Сократ – обясни след половин час тя, излизайки от банята. – В професионален аспект, има още какво да се желае, но по принцип, началото е добро. Може да се считате за назначен на новата длъжност.
Е няма що, много ме зарадва това назначение – не, че съм безработен и не, че съм Сократ, макар че отначало не успях да проумея за какво назначение става въпрос; много чиновнически ми прозвуча репликата.
- Извинете за некомпетентността, но все пак ми е нужно да бъда уведомен за какво назначение говорим.
Госпожица Клара ме погледна внимателно, с необятната нежност на честните си сини очи.
- Естествено, така е и ще бъдете уведомен, но ще уговорим подробностите при по-подходящо време, защото понастоящем ни чака друг ангажимент. Надявам се, сега ще се заемете с достатъчна сериозност с въпроса по изготвяне лекцията за извънредните качества на кучето Рекс...
- Моля?!.
Е това вече ме сломи окончателно. Не мога да повярвам на ушите си. Това ме довърши. Бих се съгласил даже да подновим преговорите в първоначален вариант, но идеята за творческите амбиции на кучето Рекс ме хвърли в потрес. Направо получих гърчове, после колики и едва се удържах да не хукна към кенефа.
- И пред каква аудитория ще се изнася тази лекция, и кой ще я изнася?
- Как кой? Естествено Вие и естествено пред много висок форум. Това са специалисти от Еврозоната и от цял свят. Но чакайте, защо ми задавате такива въпроси; нали имахме уговорка и сключихме сделка?
- Малко ми е трудно да схвана, че сделката касае и четирикраката фауна; явно нещо не съм разбрал както трябва.
Тя отново ме погледна изучаващо.
- Много странно. Ако нямахте такъв свеж вид, бих се заклела, че страдате от злокачествена амнезия.
Има си хас. Започнах съвсем да избудалявам. Все съм изпадал в глупави ситуации, ама такова чудо никога не е било. Оказва се – поне така твърдят компетентните органи, – че съм сключил договор, съгласно който съм назначен на длъжност главен кучкар /престижно начинание/, освен това изпълнявам по съвместителство и някакви съпружески задължения – тоест – госпожицата не е вече госпожица, а моя „съпруга” пред хората и пред Бога. С други думи, бъркотията е пълна и се налага да обслужвам две съпруги /щото ми е малко една/; сега вече я втасахме.
- Да не би да има някаква грешка – хленча аз – та аз отдавна съм семеен, но нямам харем, не съм правоверен слуга на Аллаха, освен това никога не съм се занимавал с кучета и това е най-последното нещо, което би могло да ме заинтересува.
- Но как така, та Вие съвсем доскоро говорехте съвсем други неща; или искате да кажете, че вече не представлявам интерес за вас; много бързо ви мина ентусиазмът – проплака нажалено госпожицата, която отдавна не е госпожица и честните и сини очи се препълниха.
Направо занемях. Какво съм говорил, какво съм обещавал, какви пет лева, пиян ли съм бил, луд ли съм бил? Ама че щура работа!
- Чакайте! Нещо ми се губи споменът за тия неща. Хайде да започнем отначало; припомнете ми! И така – началото беше?..
- Естествено, „началото беше слово” – започна тя в библейски стил. – Още, когато представихте онези рецензии във Фейсбук, установих, че Вие сте човекът, който ми трябва. Значи, трябва ми в къщи мъж за общо ползване, освен това кучето Рекс има нужда от добро представяне, бойлерът капе, предстои пълнолуние и изобщо, целият Олимп е загрижен за каузата на клетата Пенелопа.
Опааа – ето от къде изскочи заекът! Значи така. Значи всичко се върти около Фейсбук, където нещо съм измътил. Да, да, да – загадката се проясни моментално и истината лъсна: щом е Фейсбук, всякаква щуротия е допустима.
- И така, значи, писал съм във Фейсбук, че съм ерген, че обичам четириноги, че заменям кучки за поетеси; освен това хобито ми е да се вживявам в ролята на временен съпруг.
- Не, не сте писали точно това, но има един особен нюанс – възрази госпожица Клара – отбелязано е в текста, че не може да се допускат граматически грешки по време на оргазъм. Това е великолепна метафора.
- Е и?!
- Всичко е регламентирано. Аз се заинтересувах от Вас, когато се опитвахте да въведете граматически правила в сексуалния живот на онзи Казанова БГ и направих проучване. Естествено, разбрах, че сте на възраст, че сте семеен, но законната Ви съпруга се оказа много мила и много сговорчива жена.
- Хм. Все още нещо не мога да схвана главното.
- Ама че сте несхватлив! Няма нищо трудно за проумяване; жената просто Ви направи добра реклама. Препоръча Ви. Каза, че сте много добросъвестен, точен и умеете да правите всичко.
- Как така препоръча, как така умея всичко?
- Уговорката беше; поне тя така се изрази, че щом, значи, толкова много сте ми нужен /знаела за нашите взаимоотношения във Фейсбук/, тогава няма нищо против да Ви преотстъпи за известно време – тоест – мога да Ви ползвам временно за съпруг под наем с първоначален изпитателен срок от един месец; има такава клауза в договора. Всичко е точно, дори съм дала предплата...
- Какво, какво!?.