автор: platonika

Ако имах живот, бих го дала на теб,
ала той беше блатен и блудкав –
като супа от охлюви, жаби и мед,
с щипка лъжи, че е вкусна.

Ако имах любов, бих я дала на теб...
И приятели толкова имам.
Просто нямам този шибан късмет.
Потресаващо лъхам на зима.

Ако имах и смях, бих го дала на теб,
ала всички идиоти умряха.
Не ми вярваш?! И аз. Но така ми се ще...
Виж ме! Станах бълха и се скапах.

Ако имах пространство, бих го дала на теб.
Но съм малко нищожно създание.
Нямам нищичко – само прокъсан каскет –
а под него безброй оправдания.