автор: elverita

Търкалят се облаци -
като зарове в детска игра.
немирен вятър разрошва гората.
Тежки капки
като стъклени топчета
се забиват в прахта -
заличават следите от петите ми боси.
Ведър спомен
връхлита душата ми
с днешния дъжд -
за далечни, безгрижни години.
И измива калта,
наслоена по дългия път,
по който и аз се почувствах
длъжна да мина.
Уморих се да стъпвам
по следите на други пред мен.
Уморих се да следвам канони.
Дано след дъжда
в този пролетен ден
ОНАЗИ ЛЮБОВ
най-сетне догоня.