автор: ch

Говорих с вятъра – онази вечер
помолих го и той ми обеща
със него аз да те прегръщам вече
дори да си накрая на света

С дъжда говорих – топъл и спокоен
да те докосва нежно през деня
в очите да не идва безпризорен
а само - като капчица роса

С деня говорих – искаше отново
да те рисува с есенни листа
и после върху скицата готова
да нанесе - и моята душа

С нощта говорих – топла и красива
да те приеме в своите поля
в тях звезден шал над тебе да извие
и да ти шепне – моите слова

Говорих с времето за нежните ти длани
за чувствата... за твоите очи
помолих го – по-дълго да остане
надявам се че то ще ми прости