автор: marcusjunius

Тя постоянно бягаше
от работа, за да си
представя, че му готви вечеря, че го гледа,
когато влиза през вратата
в малкия коридор и светва лампата,
по която паяжините изгарят като капиляри под прекалено
прозрачна кожа,
събува си обувките
сяда, стои неподвижен под ударите на падащи
телевизионни звезди,
яде, пие и ползва тоалетната,
която, както тя мечтаеше, бе обща
с розовия, евтин сапун, самобръсначката с почерняла
от неизползването дръжка и кръглото огледало
с ваденка на слонче в ъгъла, точно
под дясното и око, когато се оглеждаше сутрин
след като цяла нощ си бе представяла
че лежи до него
върху тясното легло, в голямата стая на гарсониерата,
в болезненото, влажно пространство на ръцете му,
прежулена като изрусяла
мигла между клепача и роговицата
на нечие око
докато иззвънеше будилника в 7:05
и всичко бе пак същото
и слава богу
че имаше поне онази емайлирана, гореща вана
за да трепери в нея с всичките си
сокове.