Като камък в обувката,
като трънче в петата
непрестанно
напомняш за себе си.
Ще ми писне.
Ще взема метлата.
Ще прогоня далече
всякакви спомени.
Ще захлопна вратата.
Ще затворя прозореца.
Ще изтупам трохите
и ще седна на чисто.
Ще облегна чело
от самотата преситена
и ще те повикам...
от Нищото.