автор: milcho

                     Райсън

Есента е моят сезон.
като в пролет лъх на озон,
ме опива и пръхти пак онзи кон,
и ме вика по неписан закон,
пак една сянка и ето,
насреща там в кафенето,
отпред с двата каменни лъва
някой ме чака с два лева
и осемдесет стотинки - фиш
и се усмихва: -Виж!
Току що го попълних в близкото тото,
за теб е. Дано ти спечелиш, защото,
аз не случих, поете.
-Мен пък ми провървя, казвам, да,
срещнах те!
Хайде, че ще станем вир вода.

МК

С. 2010-10-20р 02:15 ЕЕТ.