автор: secret_rose

"Любов в парцали най-добре се пази
като последната монета на бедняк..."
Musketar


А някои я отнасят към Евразия.
(С международния е чифт петак.)
А в твърдата душа на материка
прозейват урни с топлата ми прах
и в Босфора на тежките ми викове
вилнеят светове на смърт и страх.
Протягам длан... а тя е по дланта ми.
(една човешка, колкото сълза
родена от окото на цунами).

Отрони се... и тихо пропълзя
в далечния Везувий на сърцето ми,
изригнал до Еленския балкан...
и раздели света ми... от детето ми.

Патриотично. Тематично. Дан.

И се откупих... скитница по дрипи.
В консервения вървей принадлежност.
Сега редя пендарените стихове
в синията на жарката ми вечност
и я замесвам с вятъра на спомена
(мая от източен Карадениз...)
в последния си залък. И прогонена
плета въже от черноморски бриз.
За сетното бесило. Богомилско.
Издигнато в платформата Евразия.
Любов в парцали... Толкова е близка...
когато е куруш. И е опазена.