увиваш се около мен като разнищено шалче
и бързо сменяш посоките за да останеш невидим
трепват сетивата ми
не успявам да уловя вибрациите ти
само детелините протягат към мен
четвъртите си листенца
пречупва се мисълта ми, но не може да те достигне
пречат и облаците
покрили като тъмен саван небето
няма пролуки за светлината
затова ми правиш букет от дъждовни капки
светещи подобно бисери върху тревата
после ще си тръгнеш без да си ме попитал
искам ли мога ли и аз да те прегърна
и аз се чувствам нестабилна
докато изписвам плюсовете
на неосъществените си емоции