автор: ulianka

Раменете ми, приятел, са заети отдавна -
на едното ангел е кацнал, а на другото - дявол.
Съжителстват. Лукав - единият, другият - паднал,
преобръщат пейзажа ми в черно и бяло.

Не тежат, клетите, наполовин на душата са.
Дори ми е жал и ги храня от време на време.
Залъгвам ги с празни думи за шанса им,
че кой откъдето дошъл - там ще ме вземе.

Раменете ми, приятел, са докрай за опора.
Казват, не всеки от нас човешка обвивка надявал.
Но щом слезем тук всички ставаме хора
със кацнал на рамо по един ангел и дявол.