автор: GINKO_PRIM

(дуклад ут литищи София)

Утдавна ни са бях вестила тука.
Кът гледам – ф селу сичкуту пу старуму -
затуй да бръмна, чи хептен ут скука
ши са капичнити зад селскити дувари.
Тамън нущеска кацнах самулетну,
пу дистинация Фиумичину – София.
Замалку да хартисам, общу взету.
Дип, чи чингетата ми уридиха полета...
Зако съм фъркала? Е, как? Како си мислити?.
Нъл бях студентка? Нъл са диплумирах?
Съм тъй кадърна, чи скуласах с висшуту -
за ина гудина цялуту утиках.
И тè - привземам чужди хуризонти,
закоту имприсариу ми речи: Кът Прима
реднуй да убикулиш ся – Лондун,
Париш, Мунаку, Монти Карлу, Рим...
Турне демек ми са урганизира,
да можи със пирфектния си глас
да спастрим някуй леф за зимата -
кюмюр, дръвца да спазарим в запас.
Путегнах куфарити с туалети,
(дубре чи ма `здукарваши Шаранчу!),
заръчах на кумшийка гадувèти
да ми наглежда, да`н пугива ранчуту...
Турнету трая две нидели точну.
Ду края требаши да станат чет`ри,
ма катастрофа стана. Ней нарочну,
убаче нокаутирах диригентя.
Са скарахми съфсем ут прустутия –
(ут негуф`та истествену, не мойта !)
Съм гу дукарвала ут пеени на виени,
съм гу излагала била прид хор`та.
На къф ми са напрай бе, чукундур!
Съм изуставала била с нам кви си тактуви.
Дзвиздата трябалу да бъди бис кусур.
Мчи да си беши укрутясал пáлката!
Разбързал са, кът пули приди майка си.
У наше селу гайдата прувлачва.
Ни спря да тътни швабата изпаднал
дурде круше ни метнах – за илач...

Е, по-нататък ясну – чер пичат,
чадъра, чантата и яз с чингета,
закот в Европата таквиз дзвизди ни щат
ни да ги чуват, ни да ги пусрещат...