автор: barbacoa

Знае, че новото гадже на приятелката й Джули е странен. Джули обаче е отново лудо влюбена и ето ги - тримата в кафенето, на две преки от офиса точно сега и точно пред чаша с нещо много вкусно и много лонг.
Джули внезапно открива, че е забравила зарядното на мобилния на бюрото си, а е петък. И остават само двамата – новото гадже и старата приятелка в пълната тишина на заведението, ако не се брои екранът на Евроспорта. Всеки нормален вече се е изнесъл от района на бизнес центъра, а тя седи с някакъв мълчаливец, който не пророни дума дори когато стисна ръката й при запознаването.
- Оставям ви да си немеете заедно – и двамата ви бива в това – казва Джули преди да се изнесе.

Мъжът нищо не й отговоря, но се усмихва.

Има нещо в очите му, мисли си тя, докато отпива коктейла. Не гледа нито тъпо, нито темерутски... Ами ако...? Джули каза: “...не е за телефон, ела да те запозная и ще разбереш...” Той все мълчи... “Немеете заедно...” Тоя мъж да не е глухоням?! Джули е баси откачалката... Симпатяга е, да, ама глухоням... Дали пък?
- Май ще се напия... Много е вкусно... На теб харесва ли ти?

Мъжът мръдва длан и пръсти в стил: горе-долу, абе става. И мълчи. А тя хваща бика за рогата:
- Ти глухоням ли си?

Впереният поглед и широката усмивка са ясни и на замъглената й глава – чува я. Дали приказва – не е ясно... Обаче, щом чува, да слуша, на нея пък й се говори, това питие е супер готино... Всъщност е третото за следобеда, не се справя, хич я няма откакто Заро го няма... И защо, мамка му, мъжете все тичате да хванете дивото... И защо, като го знам всичкото това, защо не се правех на отворка някаква, да бръмча край него, да му смуча силите и парите, дето все бяха на ръба, защо му ходех по сексуалната гайда и обикалях по всякакви майни? За да му е яко с мен, яко, яко, яко... Обаче той ме заряза заради някакъв минижуп, дето не беше и чувала за бънджи скоковете му, а аз почти умрях първия път, за да съм с тайфата му, за да съм момичето – ръкавица... Купих си тимбърленд патъци за баси цифрите, беше ми писнало да се мия зад храстите по тия техни палатки, а онази я заведе на Халкидики в хотел... И Джули не ме разбира, щото и тя е от тоя отбор, все ме критикува, че маникюрът ми не бил пипнат, боята ми била жълта, а не руса... Майната му на всичко... Почти ги заобичах тези скокове, а сега е празно, навсякъде в мен е празно... Ето, и чашата е празна...

А Джули пристига и:
- Хайде, мило да вървим, че закъсняхме... Чао, дарлинг, нали ще пътуваме и трябва... Не пий повече, че лицето ти е на петна вече! Хайде, може да обядваме другата седмица и ще ми разкажеш как я караш...

И тръгват. И пичът пак нищо не казва, но точно на вратата прави път на Джули да излезе навън и се връща:
- Умирам за бънджи. А на Халкидики е тъпо, но ще отидем, ако толкова искаш.