автор: carpediembaby

За миг притворих си очите,
мигът се изплъзна, почти недоловимо.
Пред погледа ми преминават те - мечтите,
някак си необяснимо...

Като прашинки вятърът мечтите ми разнася,
с онази старата мелодия -
капчица в безкрайността...
Главите си извръщаме истината да признаем,
че всичко по земята се разпада,
губи се във тленността.

Като прашинки във вятъра, всички сме,
объркани от ветровете!

Хайде, отстъпи ! Освен небето и земята,
нищо вечно не можем да прегърнем.
Неусетно, плавно преминават времената,
с богатства миг дори не можем да си върнем.

Като прашинки във вятъра, всички сме,
объркани от ветровете!
...........................................................
..................................!