Животът –
прекрасен и непредвидим,
забулен в тайна
за самото съществуване,
оставя те замислен
и раним,
когато идва време
за сбогуване.
Къде си ти?
Къде съм аз?
Дали сега това е важно?
По пътя чуваш тайнствен глас,
а нищо тук не е напразно.
Ще минат дни,
дори години,
но миналото
ще остави в нас следа.
Ще бъдем радостни,
ще бъдем живи,
но може би
със мъничко тъга.
14.10.2010