автор: dedenze

Отдолу се зададе със смешна походка дядо Пеньо. Пристъпваше бавно и внимателно, сякаш пробваше всяка плочка. Иван, стар зевзек над 80 години,го посрешна радостно:
- Къдя си са загуцал, уаа кунбой ?
- Абън, цанили са мъ за гледач, на Теньоуто унуче, та бързан.
- Ан ти докът стигнеш, то жа тръгни на училище, уаа. Унез пак ли имоти упраят?
- Те пу икиндия ма викат, уаа, не бери гайле. Жъ искарън някуй леу.
- Чи как гу гледаш туй диуоту, уаа. То ни сади мирно, сал щурей.
- Иман си аз чълъми и такъми, ан то търси се мена, уаа- Пеньо отвори стара платнена торба. Вътре се мъдреха три ашика, четири стъклени топчета и стара прашка с дрянов четал и дузина червени ябълки.
- Ан тез ябълки за ко са, те сакаш няат у тяу. С чатала, дън тъ щтрални у главътъ, уаа?
- Нъл тряа залагам и губя, туй са парите. С чатала само пръс мятаме, нибойсъ. Веки на чорчик и чор-дор, сън го научил, баят му аресва. И ножка да мета жа го науча, амай малко мунчето ощи.
Теньовото внуче се хвърли на врата му още на портата. без малко да го повали. Играха си, докъто деня угасне. Родителите се прибраха и дадоха десетина лева. Малчуганът ревеше безутешно и не го пускаше.
- Какво му правиш незнам, се тебе иска.Компютър купих не го поглежда, с играчки е пълно, неще ги – учудено каза таткото и делово зачете вестника.
Дядо Пеньо обеща, че утре пак ще дойде и рева поонамаля, цунка го за довиждане и хитро му намигна. После закрета към кръчмата. Там Иван вече го чакаше с нетърпение. Пеньо, гордо почерпи от “заработката”.
- Ша знаш, чиляк жа стани ут негу. Пищов ми поиска уаа !
Дядо Иван се ококори с блгородна завист :
- Упреи мъ и аз да го гледън, уаа. Пишов стар иман – кремаклия, не е кът кунбойски, ма бива.
- Ти в чуздата рабта не гледай,уаа, дай го назаем, аз пък ша черпа.
- Стаа, отдавна съ знан – старците стиснаха ръце и поръчаха второ.