 |  Вървя и се чудя как още творя?
Как музата още до мене подскача?
Подритва си кестени, свирка с уста,
тя, даже не знае че мога да плача!
Върви! Не .. лети, а аз тътря крака
и нищо не искам за нея да правя
а, тя ме потупва че трябват крила,
когато си мисля че вече се давя...
А, види ли пропаст умира от кеф!
И, бодро ми сочи че пътя е верен!
Дори ме подритва да тръгна напред
и облаци сбира светът да е черен...
А, после ги среща! Гърми ли, гърми...
Тя казва ми - плувай- света е пред тебе!
И, стъпвам не в пропаст, а в нежни води
във облаци падали, облачно в мене...
Прегръщам вълни и достигам до бряг.
И с шепичка залез огнището пламва
Със музата моя не падах! - Летях!
А, тя луничаво пак кестенче грабва...
Публикувано от alfa_c на 12.10.2010 @ 21:37:23
| Рейтинг за текстАвторът не желае да се оценява произведението.
|
| "Усмихнати бездни" | Вход | 9 коментара (22 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Усмихнати бездни
от fortune на 13.10.2010 @ 10:46:50
(Профил | Изпрати бележка) | Хубаво е да забелязваме музите - за да ги има! Иначе ще изчезнат кестените в поезията, а после и самите поети !
Поздрави :)
|
Re: Усмихнати бездни
от katbalu на 14.10.2010 @ 11:01:20
(Профил | Изпрати бележка) | И да ги забравим, те не ни забравят!Но, пък те са част от самите нас!
Благодаря ти! |
]
Re: Усмихнати бездни
от joy_angels на 13.10.2010 @ 10:20:10
(Профил | Изпрати бележка) | Щастливка си с тази муза!
И подкрепям Ангар за миналото време в последното четиристишие - по-хубаво е със сегашно. А и граматиката иска лека редакция...
Пък "странните" глаголи създават за мен едно искрящо настроение, тип "шампанско", което много отива на песенността на стихотворението.
Поздрави, katbalu :))) |
Re: Усмихнати бездни
от katbalu на 14.10.2010 @ 20:12:31
(Профил | Изпрати бележка) | Шастливка я!:) Да знаеш как ме тормози само... Ама, все пак успявам, поне граматически да и се изплъзна:)
Поздрави и на теб joy_angels ! Желая ти щастливи нощи, звезди и шампанско!
|
]
Re: Усмихнати бездни
от katbalu на 14.10.2010 @ 20:13:08
(Профил | Изпрати бележка) | | Привет! И, благодаря:) |
]
Re: Усмихнати бездни
от RockAround_theC_l_ock (bim_bam_bum@tintiri_mintiri_pliass) на 13.10.2010 @ 09:16:14
(Профил | Изпрати бележка) | Съвсем варненско-есенно кестече... грабва! :) , :) , :) , :)
;-)))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))) |
Re: Усмихнати бездни
от katbalu на 14.10.2010 @ 20:14:56
(Профил | Изпрати бележка) | Хе- хе! Да не тупне върху една моряшка шапка:))) по варненските улици:)))))
Благодаря за отзива! |
]
Re: Усмихнати бездни
от katbalu на 14.10.2010 @ 20:14:57
(Профил | Изпрати бележка) | Хе- хе! Да не тупне върху една моряшка шапка:))) по варненските улици:)))))
Благодаря за отзива! |
]
Re: Усмихнати бездни
от katbalu на 14.10.2010 @ 20:15:04
(Профил | Изпрати бележка) | Хе- хе! Да не тупне върху една моряшка шапка:))) по варненските улици:)))))
Благодаря за отзива! |
]
Re: Усмихнати бездни
от angar на 13.10.2010 @ 08:31:42
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg | Чудесно стихотворение - и като идея, и като изпълнение! И съдържанието му, и мелодията му са чудесни. И затова и настроението, което поражда и оставя в теб е много ведро и оптимистично.
Но ми се струва, че някак паралелно съществувате - ти и музата ти. Ти се тътриш, а тя лети. А би трябвало, когато тя е до тебе или в тебе, да сте като едно същество, и ти да си преобразена.
И думичките "потупва ме, че трябват крила", и "подритва ме да тръгна напред" не са като за муза - тя сама ни пришива крила и не ни подритва, а ни окриля да литнем напред.
И предпоследният ред е в минало време, а би трябвало да е в сегашно: Миналото време тука е старческо, унило. Докато "Със музата моя не падам, летя!" - е оптимистично!
|
Re: Усмихнати бездни
от katbalu на 14.10.2010 @ 20:23:58
(Профил | Изпрати бележка) | Честно да ти кажа, нямам и никакво доверие на нея! Понякога нито е завалявало, нито крила са ми пониквали!:))) И, като тупнеш- боли!:) Така че, дистанцирам се от извършителя на действията:)))))))))))))))))
р.р
Музата ми ти изпраща поздрави! Каза изобщо да не ми вярваш:) |
]
Re: Усмихнати бездни
от fortemotore на 12.10.2010 @ 23:54:43
(Профил | Изпрати бележка) |
/Как музата още до мене подскача?/
/А, види ли пропаст умира от кеф!/
каква палава муза имаш супер
:)
готин стих |
Re: Усмихнати бездни
от katbalu на 14.10.2010 @ 20:24:56
(Профил | Изпрати бележка) | | мерсаж:) от мен и от нея |
]
Re: Усмихнати бездни
от doktora на 12.10.2010 @ 23:43:35
(Профил | Изпрати бележка) | И, стъпвам не в пропаст, а в нежни води
във облаци падали, облачно в мене...
Прегръщам вълни и достигам до бряг.
И с шепичка залез огнището пламва
Със музата моя не падах! - Летях!
А, тя луничаво пак кестенче грабва...
Хубаво, кетбалууу...()
|
Re: Усмихнати бездни
от katbalu на 14.10.2010 @ 20:26:04
(Профил | Изпрати бележка) | | Здравей Доки!А, къде ми забрави алилуята за систър!:) |
]
Re: Усмихнати бездни
от regina (radost.daskal@gmail.com) на 13.10.2010 @ 21:07:35
(Профил | Изпрати бележка) | | ех, че миличко! - представих си я като една Пипи!:) |
Re: Усмихнати бездни
от katbalu на 14.10.2010 @ 20:33:40
(Профил | Изпрати бележка) | | В интерес на истината и аз- докато го писах!:) |
]
Re: Усмихнати бездни
от katbalu на 14.10.2010 @ 20:35:16
(Профил | Изпрати бележка) | | Благодаря ти secret_rose! |
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 2
Общо: 14146
Онлайн са:
Анонимни: 851
ХуЛитери: 3
Всичко: 854
Онлайн сега:
