Зазидани във сънищата ми
са неизречените
нежни думи.
Тъгуват
под небеса
от пролетни копнежи.
Бушува в тях море -
ту ласкаво,
ту властно...
А котвите лежат
отдавна
в пясъка на дъното.
Погледът ми е
прекрачил
хоризонта мамещ
там,
в Отвъдното...
Красиво е
и някак тъжно.
Една изгубена от тебе
перла
проблясва само
като сън
с дланта ми...
Ружа Велчева