| Размисли пред една сергия за книги Издателят – той е просто един от търговците в храма –
завалията книги продава,
намерил с какво пари да прави!?... (Не е съвсем така,.. по-сложно е, знам -
и Библията има издател,
и дано добре си е свършил работата,
че всичко да е както трябва. -
колкото и нечисто да е – за пари дума става -
светостта и тя си има цена, и то - не малка…)
А поетът, окаян – в книгите разголва душата си -
показва ни и черното, и бялото;
разкрива тайните на вътрешният си свят,
разкъсва мрака в нашите:
разказва по различен начин,
че доброто, в крайна сметка, винаги побеждава -
стига да има как да вярва в него някой и как - да го брани;
пред неясната граница между любовта и покварата
те кара да сведеш виновно глава, ако си от грешната страна;
заболява те за стъпканата малка правда
и за всеки паднал нещастник за мъгливата ни свобода, вместо нас;
отсечени дървета прошумоляват с истинските си листа
и изпитите горчиви чаши – наистина загорчават;
море от светлина те обгръща и понася в недостижими небеса;
клинове ръждясали, как се впиват в плътта,
всеки път усещаш, когато те приковават за поредното разпятие;
виждаш лунна сянка сияйна,
ухание омайно на люляк снежно бял долавяш...
И после разбираш, че си измамен -
накарали са те да отхапеш от онази ябълка, на познанието,
че да не питаш след това -
защо се влачиш по земята сам,
и оголял, и обосял -
знаеш вече защо са те изгонили от Рая.
Знаеш и, че няма какво да очакваш,
но се повтаряш в отчаянието си -
надяваш се все нещо да стане -
да се роди справедлив тиранин, благодарен син или пък вярна жена...
И вече разбираш, че си ограбен,
и какво точно значи, да те лишат от невинността ти.
Потръпваш в сянката на непрочетените неща -
какво ли още има скрито там,
и какво ли ще ти докара?!
Шепа вяра?! Или шепа прах?!... Чия ли ще е?...
Посягаш, вземаш книга и плащаш – урок е това.
С поредния сребърник
се включваш в онази, вечната игра с неясен край,
уж на поезията да удариш едно рамо...
Издателят – и той сметките си прави -
калкулира непросветеността ни и клати глава -
държим се на крака, засега – изтърпяхме и тази цена...
Поетът – и той своето не разбрал,
подръпва струните на лютнята седнал на стария тротоар,
щастлив - за бутилка ракия събрал.
Пуснете нещо в старата му шапка -
играта няма да свърши с един отказал се,
но светът без него ще е по-празно място, повярвайте...
________
Публикувано от aurora на 12.10.2010 @ 10:06:46
| Рейтинг за текстСредна оценка: 0 Оценки: 0Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. |
"Размисли пред една сергия за книги" | Вход | 4 коментара (6 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Размисли пред една сергия за книги от krasavitsa на 13.10.2010 @ 12:15:58 (Профил | Изпрати бележка) | От вчера мисля как да те коментирам, thebigplucky. :))
Художествеността на текста ти одобрявам, но същността е неверна и показва непознаване на реалностите. За мен това е продължение на абсолютно неоснователната атака срещу книгоиздателствата, започнала преди няколко месеца и поддържана от хора, които не знаят нищо за книгоиздаването - но за съжаление не искат и да научат.
Не искам да те обиждам, но как може да не знаеш, че съвсем не е задължително да се ползват услугите на издателство? Ако един автор смята, че е много добър и от книгата му ще се спечели, нищо не му пречи да се издаде сам и да си прибере голямата печалба. Ако няма пари, взема заем и после си го връща, като му остава и отгоре. Елементарно е. И няма да има никакви поводи за жалби като тази – която, както ти казва и vladun, не е насочена към когото трябва. А аз бих добавила и че никак не е редно ако дори самият автор не иска да рискува своите пари, за да покаже на публиката терзанията на душата си в художествен вид, да смята, че някой друг е длъжен да рискува неговите.
Поздрави! |
Re: Размисли пред една сергия за книги от vladun (valdividenov@abv.bg) на 12.10.2010 @ 12:36:00 (Профил | Изпрати бележка) | Моля те, прави разлика между издател и книготърговец - първият редактира, финансира и отпечатва книгата за своя сметка и свой риск, след което търговците вземат тиража на консигнация при 35 -50 % търговска отстъпка... и след няколко месеца издателят получава обратно половината непродадени, оръфани вече, екземпляри и шепа смачкани левчета, с които трябва да издаде нова книга... |
Re: Размисли пред една сергия за книги от thebigplucky (plakerov@abv.bg) на 14.10.2010 @ 06:45:27 (Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/plamen.lakerov | Кой - каквото разбрал - разбрал.
Кой - където го засърбяло - почесал се...
Това произведение не цели да изрови томахавката на войната и не е насочено срещу никого - иначе щях да го пусна във форумите, да разръчкам с пръчка поредната димяща купчинка и да се забавлявам отстрани.
Още в самото начало недвусмислено е дадено да се разбере това, с твърдението "...Не е съвсем така,.. по-сложно е, знам..." Минал съм през доста издателски стърги, имам претенции да познавам по-голямата част от видовете и подвидовете издатели. Различни са силите и мотивите, които ги движат, едно е общото обаче, което ги свързва - търгаши са си. И им личи отдалеч.
Но нямам нищо против издателите: кръгът е невъзможно да се затвори без някой от участниците в него - автор, издател, книгоразпространител, читател.
Твърде дълъг би бил разговорът: кой - какво влага и кой - какво печели. Самият факт, че познавам и доста мазни, оядени издатели, и доста мизерстващи автори, пазачи на паркинги и складове - красноречив е и не се нуждае от коментар.
Също така съвсем друг е разговорът: с кого почва и с кого свършва цикълът, и кои са важните звена, и кой - междинните. Авторът и читателят са важните - иначе впрягаме коня преди каруцата.
Съвсем по друг начин седят нещата погледнати от икономическата страна: инвестиция, търговски риск, реализирана печалба... Но не за това иде реч.
... И съвсем иначе, почти неописуемо е усещането, когато се сблъскаш с нещо стойностно; да изтръпнеш от докосването с душата на другия... Това всъщност е идейното ми послание към читателя - да не забравяме, че книгата, която държим в ръцете си е не друго, а разголената душа на автора, и че стойността и далеч надхвърля калкулацията за грамажа на хартията на книжното тяло и броя на цветовете на корицата. Търговци в храма винаги ще има и те ще си взимат своето, но мигът, обгътнат от святост, другаде се крие и не бива да бъде изпуснат...
Кой - каквото разбрал - разбрал.
|
| |