автор: hope

Нашепва ми за лудост тишината...
нощта е времето за сънища наяве

Тази вечер Б. си легна рано. Чувстваше се някак неуютно наяве. Идеите препускаха в главата му, но целодневните опити да ги затвори зад решетки от мастило се оказаха безрезултатни.

Сънят му не бе спокоен. Легнал по гръб под дебелите завивки, дишаше тежко и се въртеше. Мракът стесняваше пространството около него и превръщаше нощта в стени на ковчег, където държаха затворени сънищата му.

В един момент то просто блесна в главата му. Началото на първата страница, идеалното встъпително изречение, словесно огледало, което точно отразяваше намисленото. Появи се като дълго търсен предмет, който някак си бутнал и той се търкулва покрай теб. Трябва да го хванеш!

Със змийска гъвкавост и енергия се измъкна от впилите се в тялото му завивки и се хвърли към бюрото. Грабна писалката, с която дълги часове драска без всякаква полза, но когато започна първия ред ...! Проклятие! тя не пишеше.

"Нищо"-каза си. Щеше да я разпише, продължавайки със същия текст.

Стигна до края на листчето, но проклетото писало не тръгваше.
"Хайде! Хайде!" - Б. побесня. Най-накрая думите бяха дошли,а мастилото си беше отишло.
Удари силно химикалката в плота. Искаше му се тя да се счупи. Да падне на парчета на пода!
"Нямам текст!"

Но когато сведе поглед към страницата, текст имаше. Всички онези изречения, които беше издълбал върху хартията със заспалия писец, цялото му идеално подредено начало.

"Как е възможно?!"

Стана от стола толкова рязко, че полъхът от движението духна бялото хартиено квадратче на пода. Подхвана го, направи с него лупинг във въздуха и го приземи "по лице", с бялата страна към Б.

Разтърсен вътрешно, той коленичи и направи усилие да отлепи тънкото, гладко листче от гладката настилка. Твърде тънко. Зачегърта с нокти. Задъха се.


А то беше просто едно квадратче бяла лунна светлина на пода.
__________________________________________

Б. стреснато изправи гръб. Така и не беше светвал лампата. Озадачен, стана на крака и тъжно погледна към листчето светлина долу -Никога вече нямаше да види какво е написано от другата страна - а после към леглото си. Под завивките някой неспокойно се въртеше.