автор: gitchka_gramatikova

Събирах и изваждах.
И себе си с мълчание пресмятах.
Не се научих, че преди да съм добра,
трябва да съм лоша и в червата.
За да ме оценят другите.
И станах луда. От която бог се побоя.
И хвърлях гнили ябълки по грешките.
Прасетата ядат не само хубава храна.
Кой е казал, че храната за душата
е в изкуството? Аз съм пример жив, че може
с мен да се нахрани и мъртвеца.
Нищо че на сутринта ще му горчи
и ще му е вкиснат и вкуса във гроба.
Но какво пък - няма да съм по-умряла от това,
дори бих казала, че ще оживея.
За някои не съм живяла досега,
а други - ще ме помнят и в отвъдното.
Но на война като на война.
Със моите методи ще се прочуя. Понеже
грешно смятах, криво писах,
сметките ще се окажат читави.
За онзи, който не съумя да озапти
зверчето в мен и то му се качи на темето.
Какво пък? От върха се вижда най-добре
как в ниското живота крета.
Ще се хвана за неговите роги
и смело ще се слея с водевила.
Ако ви се присъня като стон,
да знаете, ще ви се случа като
малко нощно бедствие!

08.10.2010