Стаята беше отегчително празна. Подът беше направен от педантично излъскан черен мрамор.
Той се беше облегнал на мраморната стена и съвсем не беше сигурен откога седи облегнат на нея. Не си спомняше как се казва, нито как е влезнал в тясната стая, нито защо не трябва да отключи вратата пред него и да излезе. Но пък и не искаше да си спомни как се казва, как е влязал в тясната стая и защо не трябва да отключи вратата пред него и да излезе.
Вратата на черната стая беше дървена и не особено здрава. Имаше стар желязен ключ, явно правен много, много отдавна. Ясно си личеше, че вратата е ръждясала, ала беше дървена. Все пак телевизорът беше казал, че е дървена...
Телевизорът и вратата бяха единствените неща в стаята, които не бяха мраморни. Телевизорът не спираше, да говори никога, но обитателят на мраморната стая му беше искрено благодарен, защото телевизорът беше винаги до него. Именно телевизорът му бе напомнил толкова много пъти, че зад вратата стои нещо лошо и той не бива да я отваря. Телевизорът му беше казал, че вратата е добра и го пази, телевизорът му беше казал, че ключът е лош и трябва да се пази от него, телевизорът винаги му помагаше. Телевизорът го поправяше преди да сбърка и бе готов на всичко заради него. Той обичаше телевизора. Все пак, телевизорът беше казал "Ти обичаш телевизора" .
Черният мрамор беше педантично излъскан. А стаята педантично чиста. Хлебарките, които лазеха по пода, доказваха това, както бе казал телевизорът. Една от хлебарките мразеше телевизора, тя го отричаше и отричаше всичко, което той казваше. Телевизорът казваше, че под вратата можеш да минеш безнаказано, но хлебарката никога не би го послушала. Телевизорът винаги лъжеше, правеше се, че е винаги до теб и че те обича. Но той беше лъжец, хлебарката го знаеше, той твърдеше, че вратата е дървена, но ако вратата беше дървена, тя нямаше да ръждяса.
Телевизорът бе казал, че ако успееш да минеш под вратата ще излезеш без злото да те види. Хлебарката можеше да мине под вратата, но никога не би се доверила на телевизора. Така хлебарката и човека стояха в мраморната стая вече години, бяха щастливи в стаята. Хлебарката знаеше, че телевизорът никога няма да я излъже, защото е по-умна от него, а човекът знаеше, че телевизорът никога няма да го излъже, защото телевизорът му е най-верният приятел.
Никой никога не видя какво има зад ръждясалата, дървена врата.