Гледам в себе си, късам думите...
Уморени сме.Тихи сме.Грешни сме.
Нека утре да плачем за другите.
Нека днес да поплачем за себе си.
За това,
колко много ни лъгаха.
От високо
ни плюха в душите.
Как животът на всеки е карта.
А пък нашата карта е бита.
Как се скитаме слепи, незнаещи.
Няма слънце. За другите свети.
Как си стискаме хлебеца с лапички.
Как сме малки наивни зверчета.
Само тихо –
дано да не чуят
кръстоносци,
светци и безгрешници.
После...
утре ще плачем за другите.
Нека днес
да поплачем за себе си.