автор: Danielita

По действителен случай

За някои летенето е удоволствие, за други мечта, за трети – просто работа и дълг.
Аероклубът на летище Маврудово, Пловдивско беше оживено място. Десетки спортисти, ученици и любители на авиационния спорт бяха опънали палатки или пристигаха от ранни зори за да летят, скачат с парашут или просто да гледат.
Ангел Чонев (Чоната), инженер на клуба, вдишваше все още прохладния въздух и си мислеше:”Днес ще бъде тежък ден. Чакат ни повече от 20 полета. Но хладната нощ и горещия ден обещават идеални условия за термични комини, така нужни за издигане на безмоторниците. Току виж Делчо поставил нов рекорд...”
Делчо Радев, балкански шампион по безмоторно летене пристигна рано и заяви: „Днес ще летя до края на света!”
Чоната не се очуди, знаеше „подвизите” на Делчо. Това момче си го биваше. Но някак със свито сърце започна да подготвя полета. Закачи въжето на „Гаврон”-а към безмоторния „Янтар”. Лично провери всички системи на двата самолета и пак той придържаше крилото на „Янтар”-а докато излетят. Дълго ги гледа докато набираха височина и докато успешно се разкачиха.
След това се зае със следващите полети. Работата беше толкова много , че не усети как мина деня. Делчо Радев както винаги закъсняваше. Беше кацнал в Белозем, на футболно игрище. Трябваше да го закачат и докарат обратно. Максим пилотираше „Гаврон”-а, но Чоната реши, по-скоро почуства, че трябва и той да отиде.
Делчо ги чакаше полулегнал в кабината на безмоторника.„Не ми харесва тази поза” – помисли си Чоната, но нищо не му каза. Въжето се оказа много дълго и го вързаха на два ката. Нямаше как той да държи крилото, трябваше да се върне обратно, да провери и другите самолети. Помолиха някакво момче, което се навърташе наоколо, но то нямаше нито нужната сила, нито опитност. Задържа самолета не в хоризонтално положение, а и по-късото въже също наруши баланса. Пилотът, изморен от дългия ден тръгна да излита на „голяма стъпка” на витлото, т.е по-рязко. „Максиме, стъпката!” викна Чоната, но късно. Равновесието беше нарушено. Безмоторникът се заклати и вече на 50 м височина провисна и започна да тегли и моторния самолет към земята. В този момент Делчо трябваше да откачи въжето от неговата кабина, но поради позата в която се намираше, не успя.
Положението става неспасяемо. Двата самолета един след друг падат. Моторният счупва крило и бензин започва да тече. Колесникът убива част от удара, но двигателят се удря. Само локвата вода в която попадат ауспусите спасява двата самолета от взрив. Безмоторникът е преобърнат. Чоната и пилота успяват да се измъкнат от моторния самолет. И докато пилотът си възстановява дишането и се вайка, Чоната започва с голи ръце да чупи плексигласа на кабината за да извади Делчо, който не дава признаци на живот. И както сам той разказва: „ Да разкъсаш кабина и част от обшивката на самолет с ръце не е по силите дори на най силните. Някаква свръх сила се вля тогава в ръцете ми. Не мислех, не знаех кой съм, само знаех, че трябва да спася Делчо преди самолетите да се взривят.”
Чоната успява да извади Делчо и дори да шинира потрошеното му тяло върху хоризонталния стабилизатор на самолета, който също успява да откърти с голи ръце. Останалото свършват медиците.
Понякога си мислим че има ангели с криле, които долитат и ни спасяват. По-вярното е, че има хора със силен дух и силни ръце, които вършат това.

От конкурса "Състояние на полет" 2010