Със някакво неясно, шесто чувство,
почувствувах, че вече си отиваш.
По силата на стар, но грешен инстикт,
аз правя всичко, за да те запазя,
но само дваж по-бързо те отблъсквам.
Сърцето ми и мисълта ми знаят,
че ти завинаги ще си отидеш.
Ала това, което си ми дала,
не може вече да ми се отнеме!
Минутите на щастие остават -
единствено със тебе преживени!
И радостното чувство, със което
безумно влюбен в нощите се скитах!
И мои ще останат стиховете,
които от любов към теб написах!