автор: trubadur

Без привичните очертания
по-свободни и по-уязвими сме.
Ако смътно е зримото знание,
би могло да покълне незримото.
Тук мъглите вече пристигнаха,
като бавни лавини заляха ни.
По-нетрайни сме: като мигване.
А наблизо прелитат гарвани и
сред набъбналото сияние
ни объркват измислени дири.
Не е време, каквото желаем
ни за сватба, ни за умиране,
тръпне топлото в моето тяло.
Плод от друга земя неопитали,
в свои есенни ритуали
съхраняват се местните жители.