автор: Administrator

Давате списък на жена си да ви приготви необходимите али-бали, защото по принцип тя ще я употребява тая паста - на вас това нещо не ви понася от 5 години насам, щото имате проблеми на митницата. Та щом ще яде, редно е и тя да свърши нещо се пак...
На лисчето й пишете четливо с големи букви, за да го прочете и на пазара, ако си е забравила очилата:

~ ~ ~ ~ ~
- 2 кг люти щастливи чушлета, тъмно зелени, продълговати, а не от ония светлите дето са топчести - марка "румънка" или "шипка" (ше познаеш, че са щастливи по това, че са лъскави, а не матови);
- 2 яки връзки усмихната мерудия - викат й също магданоз (веселата мерудия се познава по това, че като разтръскаш китката, листата пак си сочат нагоре, а не увисват омърлушени);
- четвърт рошав, стар чесън (в никакъв случай не зимай от оня, големия и гладък, дето прилича на изрисуван - най-добре е да кажеш, че искаш български, та да те разберат лелките по пазара);
- провери преди да тръгнеш и ако немаме в наличност, земи по кило сол и захар и по шише олио и оцет, а като се върнеш от работа, ми приготви:
-- 2 чаени чаши олио;
-- 2 чаени чаши захар;
-- 2 твои шепи сол (единични шепи, не двойни!);
-- шишето с оцета не пипай, ако е 700 грама.
- земи и шише сунгурларска гроздова и некой друг домат (изобщо не разсъждавай що са ми, а зимай като съм ти го написал).
~ ~ ~ ~ ~

Предполагам се сещате, че онова между вълничките е бележката за жена ви.
Нея й я връчвате в петък сутринта, преди да тръгне на работа.
Като се върнете в петък вечерта, проконтролирвате дали сичко е изпълнено точ в точ, след което връчвате чушлетата на тъщата (щото и тя ше употребява) да ги препърли утре сабайлем, докато вие още спите, за да не ви лютат пушеците на очите. И й обяснявате кротко и напоително неколко пъти, че чушлетата не требва да са препечени, а само леко препърлени. И че преди да почне да ги пърли, требва да им махне дръжките, като нема нужда да им чисти семките. И натъртвате при секо обяснение - САМО ДРЪЖКИТЕ. След което изчаквате нехайно 10 минути и я изпитвате дали е разбрала. Ако до 10 минути помни - значи има вероятност да помни и утре...
В събота сутринта ставате, пиете си кафето яваш-яваш, прочитате си вестника отзад-напред и ето, че вече е станало 11 часа. Таман време да резнете некое и друго доматче и да си сипете една сунгурларска гроздова, след което пристъпвате към реализиране на пикантната паста.
По време на първата ракия си обелвате чесънчето, докато напълните 1 чаена чаша с обелени скилидки. Нарезвате си криво-лево усмихнатата мерудия заедно с дръжките, след което усмивката й угасва. Прекарвате си да са ви на сгода 2 ч.ш. олио, 2 ч.ш. захар, 2 шепи сол и шишето оцет. И си проверявате чушлетата - дали са без дръжки и дали са минали през котлона.
После много ясно, че си сипвате още една сунгурларска. Приготвяте си машинката за мелене.
Без да бързате минавате през машинката чушлетата, чесънчето и мерудийката, като изобщо не е задължително да са в тоя ред - даже може и разбъркано - по малко ту от чушлетата, ту от чесъна, ту от мерудийката и после пак така (или ту така, ту иначе), докато се свършат.
С недоумение установявате, че и ракийката се е свършила. В чашата, а не в шишето, което донекъде ви връща спокойното състояние на духа. Сипвате си още една, та да не се нервите, докато разбърквате сичките работи в подходяща тенджера. Не само крайния продукт след машинката, а и шишето оцет и ония чаши с олиото, захарта и солта. Разбърквате в тенджерата сичките работи с голема лъжица, слагате капака на тенджерата, изнасяте я на терасата и викате жената да изрине кухнята след вас. Обядвате, въпреки, че сте уморени. Разбърквате тенджерата и си легате да дремнете. Като се събудите - пак разбърквате тенджерата. Преди вечеря отново разбърквате и преди да си легнете окончателно - пак. Дали през време на разбъркваниците ше употребявате сунгурларска си е лично ваша работа...
В неделя сутринта пускате през миялната 14 бурканчета за сладко с винтови капачки. Отворени.
Докато се плацикат - проверявате имате ли от сунгурларската и... натам си знаете.
Подсушавате бурканчетата, разбърквате за последно тенджерата, поглеждате си часовника и ако са минали 24 часа от първото й разбъркване - пълните бурканчетата.
Ей сега е момента, да фанете тъщата дали е разбрала, че не требва да препича чушлетата. Ако напълните 14 бурканчета - значи е разбрала. Ако са по-малко, значи е изгорила част от чушленцата и за да не я гледате лошо, явно ги е изфърлила.
Тая доза требва да стигне на жената и тъщата да изкарат зимата.
Ако обаче тъщата ви обича да си маже филийки с люта паста за закуска, докато хапва средно голем шницел (и/или пилешка пържолка) с половин бира - нема да ви стигнат и требва да направите две дози.
Ако си немате тъща, направете дозата наполовина, но си немам на идея кой ше ви опърли чушлетата...