Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: pazarluk
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13933

Онлайн са:
Анонимни: 392
ХуЛитери: 1
Всичко: 393

Онлайн сега:
:: Heel

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юни 2021 »»

П В С Ч П С Н
  123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930       

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаПонор
раздел: Разкази
автор: esperanca

Devo farmi le ossa

Реех се свободно в духовното пространство, когато наближи времето да се родя и Бог ме попита какво сърце си избирам – синьо или червено; веднага отговорих, че искам синьо, за момченце, за да ме изпрати при онова момиче долу, чийто живот наблюдавах отдавна. Още преди да знаеш, че ще имаш дете, преди да избереш моя баща, аз те избрах за своя майка.
- Не разбирам...
Наследих приблизително по сто хиляди гена от всеки един от родителите си, но въпреки това аз избрах как точно да изглеждам. Харесваш у елините липсата на култ към физическата красота. Единствено в служба на хората е оправдан стремежа към такъв вид съвършенство. В древногръцката култура идеалът за човека e „калос каи агатос“ - красив и добродетелен. Калокагатията – хармонично съчетание на телесна и нравствена красота у теб е ненатрапчиво и естествено. Високо, стройно тяло, с издължени крайници, тънка костна структура, аристократична и горда осанка, със смирено и благородно излъчване.
- Описваш характер, който познава силата си и е избрал да бъде добър като човек.
Характер и физика са взаимносвързани и си влияят един върху друг при сформирането и развитието си. Както в литературно произведение съществува буквална и художествена истина, човешкото създание притежава буквална и художествена анатомия. Едната е направена от кости, зъби и плът. Другата от енергия, памет и вяра. И двете са еднакво истина.
- Защо избра мен...
Притежаваш мъдра душа, обогатена от многобройни прераждания. Съвкупността от качества на трите компонента – душа, разум, биологически мозък, от които е изградено човешкото същество, съжителстват в хармония и са подчинени в служба на хората. Духът ти ломи всички прегради по пътя към осъществяване на целта. При речното губилище, реката изчезва под земята, оставяйки след себе си суха долина, душегубилището у теб с хирургическа прецизност изрязва мъката, болката, низките страсти. След ампутацията, душата е пролетна градина с рохкав чернозем, огрян от слънцето – дъхав и тръпен за родитба.
- Не разбирам преражданията...
Когато нещата се получават, се изпълваш с любов, когато не се получават се изпълваш с много повече, с живот. Поради остра себекритичност не виждаш ясно част от фактите, други приемаш за даденост, но не можеш да отречеш наличието на спомени и знания, които не си преживяла. Както не можеш да обясниш познаването на душите при среща с непознати хора.
- Не бих избрала човек като себе си...
Сродната душа не е онзи човек, който идеално ти пасва. Няма такова нещо като две половини – мъжка и женска на едно съвършено цяло. Човек в различните етапи на своето развитие среща нужните за изграждането му хора, с доброто и злото, което носят в себе си. Изборът е филтър, който определя какво остава в теб, превръща го в качество, което обогатява.Сродната душа е огледало, показва всичко, което те задържа, насочва към теб вниманието ти, за да можеш да промениш живота си. Тя е най-важния човек, когото срещаш, защото събаря стените ти, шамаросва те и се събуждаш. Идва, за да разкрие нов пласт в самата теб и после си тръгва. Не можеш да живееш с нея завинаги. Болезнено е. Човекът има нужда от почивка. Той е динамичен и изменчив. Научи се да приемаш – загубата е част от растежа. Растежът не зависи от твоите желания.
-Това, което казваш ме плаши. Имам нужда от сигурност...
Всичко, от което имаш нужда е в теб. Друг човек не може да ти даде това, което не носиш в себе си. Избрах те, защото рядко жена се бори толкова жестоко със себе си. Животът, ако продължиш да го преследваш така упорито, ще те изтласка до смъртта. Когато нещо те дразни силно, бъди сигурна, че ти действа. Това, което трябва да се случи, така или иначе ще стане. Бъди наблюдател на събитията. Остави ги да се случват сами. Нека те изненадат. Никой не може да бъде там с теб, където отиваш.
Всеки изминава пътя сам.
- Животът ми започна , когато те родих...
При всяка поредна среща с важен за теб човек, винаги имаш усещането как ще извървите само определен етап от време заедно. Знаеш, че това не е човекът-завинаги. Приеми го.
- Не тежи трудността от справяне със ситуацията. Боли липсата от споделяне на победата.
Защото личните успехи не са ти достатъчни. Приемаш ги като единствена, естествена развръзка. Не допускаш друга алтернатива. Загубата е също вид решение, загубата е също отговор, различен отговор. Ти си човек, който кара нещата да се случват. Преследваш ги до положителен резултат. Хора, които се справят успешно с изискванията на живота и след това им остава потенциал, обикновено той преминава във вид творчество. Творецът създава за другите, не за един конкретен човек или група от хора, където може да получи, дори не потърсена, възвръщаемост. Творецът отдава духовни, морални, емоционални ползи без конкретен адресант , себераздавайки се получава удовлетворение. Както актьорът не изнася тежестта на спектакъла само за един зрител. Разголва се пред публиката и колкото повече чифта очи е вперила тълпата, хранейки се от душата му, толкова по- пълно е насищането . Творчеството е вид мазохизъм.
- Силата на любовта е в отдаването...една част в мен остава гладна...иска да получи...
Човекът е обществено животно. Поставен е в социум, чиито индивиди са на различен етап в развитието си. За определеното време на своя живот, всеки извървява някакъв, личен път. Това, през което преминава личността не винаги се случва поради индивидуалното и изграждане. Често определени събития и ситуации, дават опитност на заобикалящите я.
- Всичко, което каза звучи разбираемо, като истина, която лишава от илюзията, че някога ще се справя до край...
Животът е игра, чиито правила показват, че няма правила, където всичко зависи от човека. Едновременно на фона пред общото цяло, човекът може да промени малко. Ако тук и сега душицата в една пеперуда потрепери и размаха крилца, на противоположната страна от земното кълбо, този мах може да се усети като буря или като милувка на вятъра. Нещата в живота така или иначе се случват, важно е какво отражение човекът избира да оставят в него.
Трябва да изградиш костите си.


Публикувано от Administrator на 07.10.2010 @ 18:35:27 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   esperanca

Рейтинг за текст

Авторът не желае да се оценява произведението.

Р е к л а м а

22.06.2021 год. / 11:20:16 часа

добави твой текст
"Понор" | Вход | 3 коментара (6 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Понор
от ASTERI на 07.10.2010 @ 20:17:34
(Профил | Изпрати бележка)
Здравей,esperanca!
Прочетох с удоволствие! Повдигаш много въпроси, на които много от нас търсят отговор!



Сродната душа е огледало, показва всичко, което те задържа, насочва към теб вниманието ти, за да можеш да промениш живота си. Тя е най-важния човек, когото срещаш, защото събаря стените ти, шамаросва те и се събуждаш. Идва, за да разкрие нов пласт в самата теб и после си тръгва. Не можеш да живееш с нея завинаги. Болезнено е. Човекът има нужда от почивка. Той е динамичен и изменчив. Научи се да приемаш – загубата е част от растежа. Растежът не зависи от твоите желания.


Поздрави!!!


Re: Костеливо.
от regulus на 07.10.2010 @ 20:47:46
(Профил | Изпрати бележка)
Дааа... Така ставали нещата май. Добре, че ни избират други, че ако трябва сами да се избираме... загубена работа. :)
След като обаче изградим си кости и те втвърдят се до крайност, ще бъдем подложени на обратния процес - постепенно и неусетно разрехавяване, докато един ден пак останем само духове! Ще видим...
Костеливи привети! :)


Re: Понор
от vicont (casteelsboby@abv.bg) на 07.10.2010 @ 22:40:45
(Профил | Изпрати бележка) http://www.lionshearts.com
Това води към дълбок размисъл. Моите почитания!