Кой ще ми върне живота
дето, /преметнат през рамо,
хванала път „през просото”/,
пъхнах в торбата голяма?
Тръгнах от гола надежда.
Пътя белязвах с трошици
и зад гърба не поглеждах.
А изгладнелите птици
тази следа заличиха.
Пътят ми стигна до края.
Стана и тъмно, и тихо.
Мислех, че всичко игра е.
Бръкнах в торбата голяма,
ала торбата бе празна.
Няма! Животът го няма!
Всичко било е напразно!
............................................
Друг път, от гола надежда,
тръгвай с кълбото от прежда!