Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: pazarluk
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13933

Онлайн са:
Анонимни: 410
ХуЛитери: 1
Всичко: 411

Онлайн сега:
:: Heel

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юни 2021 »»

П В С Ч П С Н
  123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930       

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаПоловин сърце - 9
раздел: Разкази
автор: Remembrance

Нощта бе нежна.
Стъпките им по мекия хладен пясък, веселата глъч в оазиса, запалените огньове - завладя ги мир и спокойствие, утешаващи изтощените им същества.
Излегнаха се близо до топлината на пламъците, с поглед един към друг. Той се усмихна и я погали по раменете. Радваше се дори на дъха й, така близо до неговия, на кичурите коса, с проблясваща светлина по тях.
- Трябва да се върна за нея и да я освободя - каза тя тихо, борейки се с явно притеснение.
Той се опита да запази спокойствие. Подпря се на лакът и я доближи до себе си, прегръщайки я.
- Ти каза, че тя ще пази там. Ти каза, че тя е добре.
- Жената от кервана ми каза, че няма да мога да намеря пътя, ако тя не е с мен. Трябва да съм цяла.
- Защо тогава трябваше изобщо да се отделяш от нея?
- За да получа свобода. Душата ми трябваше да знае какво е да живееш извън затвор. Сега съм силна, ще успея да открия начин да я изведа оттам. А ти имаш нужда от цялото си сърце. Разбираш ли, няма как да наследиш истинската си съдба, ако не си цял вътре.
Той се отпусна назад и се загледа в проблясващите измежду искрите звезди. Преглътна тежко, размишляваше.
- Защо трябваше да извървяваме целия този път? Само за да се върнем обратно?
- Ще дойдеш ли с мен? - тя светна и се покатери върху него, обгръщайки го с тялото си, целувайки го.
Плачеше му се, вместо това той се разсмя.
- Ти пазиш половината ми сърце. - и преди тя да запротестира, допълни - Освен това те обичам. Ти наистина трябва да си цяла. Както и аз.
Тя замря за миг.
- Страх ли те е?
Той кимна.
- Не бива - усмихна се тя. - Ще открием себе си и ще намерим онзи свят, където ще сме у дома.
- Заедно ли?
Тя се обърна и погледна небето.
- Докато вселената пази душите ни и ни праща светлината си, ще сме там, където ни е отредено. Аз ще те обичам винаги.
Прибраха се тихо в шатрата. Никой не посмя да ги безпокои до утрото.


Публикувано от Administrator на 07.10.2010 @ 11:22:34 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   Remembrance

Рейтинг за текст

Авторът не желае да се оценява произведението.

Р е к л а м а

22.06.2021 год. / 10:57:05 часа

добави твой текст
Авторът не желае да се коментира това произведение.